Днес, когато се решава съдбата на България и народът каза,

 
Днес, когато се взема решение ориста на България и народът сподели, че не желае да се вкарва еврото, едно безмълвие кънти. Това на Румен Радев, който подмятна гранатата с искане за референдум за еврото и по-късно по табиет се ската и се скри. Вярно, през днешния ден е в Ханой по безпределно значими каузи, които очевидно касаят бъдещето на човечеството най-малко, само че можеше най-малко едно изказване да направи. Ама изказване йок!

Натрапва се усещането, че е направил настояването за референдум единствено поради пиара и поради бъдещата си партия. Признавам, и аз бях заблудена, че ще се опита да направи нещо потребно за България, само че доста бързо видях истината. Не знам дали поради личната му същина или поради хората към него, той дефинитивно загуби облика на обединител и избавител. Сигурна съм, че по едно време доста искаше да направи нещо, какво се случи по-късно не знам, само че съм отвратена. Няма по-лошо нещо от нерешителен мъж. 

Тогава, 2020 година, народът застана зад президента си. Когато той излезе с размахан пестник и всички се надяваха да поведе народа. Но някой го " посъветва " и той добродушно прибра юмрука. А можеше! Толкова доста неща можеше да направи. Какво значение имат компромати и закани, в случай че беше постъпил самоуверено и беше повел хората. Както и да е, това към този момент е предходна история.

Пропастта сред Радев и народа става също толкоз дълбока, както и с другите политици. Няма по-лошо от разочарованието на народ, който е вярвал на някого.

Мъцни от Ханой, президенте! Чакаме! Не ни разочаровай до дъно!

Елена Гунчева-Гривова